Спрете паническото всяване на страх, ако искаме да направим света по-добър
Смисленият обмен на наистина различни идеи и гледни точки изчезна през последните
десетилетия.
Неортодоксалното мислене все повече се отрича или пренебрегва, дори когато подходите на,
заливащата ни с приказките си класа, основани на страха и силата, многократно се оказват
неадекватни за справяне с истинските сложности и кризи на съвременния свят.
Вместо това трябва да насърчаваме и поощряваме критичното мислене и конструктивната
дискусия.
Ние полагаме всички усилия, за да гарантираме, че нашият нов Алианс за отговорно
гражданство (ARC), международна коалиция от политици, бизнес лидери, публични
интелектуалци и културни коментатори, ще помогне да се гарантира, че по-широк кръг от
перспективи могат да бъдат чути в световен мащаб.
Помислете каква беше реакция на пандемията в света. Панически беше наложен повсеместно
затваряне, като някаква стандартна мярка, и тези, които имаха различни политически
предложения веднага бяха отклонявани, а авторите им етикетирани като „отричащи COVID“.
Правителствата, които стигнаха най-далеч, бяха възхвалявани от, имащите достъп до медии,
интелектуалци и на страниците на вестниците.
Очевидните недостатъци на масовите блокирания бяха пренебрегнати от онези, които се
стремяха да си спечелят заслуги за простодушната си незабавна реакция.
По този начин видяхме увеличаване на неравенството в разпределението на доходите и
богатството, широко разпространена загуба на работа, значителни спадове в разходите и общо
влошаване на икономическите условия; сериозни влошавания на психичното здраве и
благополучие, забавен и ограничен достъп до здравеопазване и рекордно високи нива на
домашно насилие.
Образованието на децата беше особено засегнато: затварянето на училища отнема средно
повече от седем месеца от образованието на децата.
1 Бьорн Ломборг е президент на Копенхагенския консенсус и гост-сътрудник в Хувър института на
Станфордския университет. Последната му книга е „Най-добрите неща първо“.
2 Джордан Б. Питърсън е почетен професор в Университета на Торонто и автор на „Карти на значението“,
„12 правила за живот“ и „Отвъд реда“.
Огромното въздействие върху знанията на децата може да струва 17 трилиона долара доходи
през целия живот според изследване на Световната банка, ЮНЕСКО и УНИЦЕФ. Най-големи
загуби претърпяха бедните деца, момичетата и децата с увреждания.
Трябва да проведем сериозен разговор за нашия начин на реакция преди следващата криза
(пандемия или друга), за да сме сигурни, че лечението не е много по-лошо от болестта.
Помислете също за паникьорското отношение към изменението на климата.
Активистите и новинарските организации насаждат страха под формата на наводнения, бури и
суши, като същевременно пренебрегват да споменат, че намаляването на бедността и
увеличаването на устойчивостта означават, че свързаните с климата бедствия убиват все по-
малко хора: през последния век подобни смъртни случаи са намалели 97%.
Горещите вълни завладяват заглавията.
В световен мащаб обаче студът убива девет пъти повече хора.
По-високите температури, характерни за този век, са довели до общо 166 000 по-малко
смъртни случая, свързани с температурата.
Насаждането на страх и потискането на наистина неудобни истини ни тласка опасно към
погрешни решения: Политици и експерти масово призовават за политики с нулева печалба,
които ще струват далеч над 100 трилиона долара, като същевременно ще донесат ползи, които
са незначителни.
Трябва да можем да проведем честно обсъждане на разходите и ползите – истинско
съобразяване с фактите, за да намерим най-добрите решения.
Също така трябва да проведем по-зрял разговор за това как да помогнем по-добре на четирите
милиарда души, които живеят в по-бедната половина на света.
ООН обещава всичко, което можете да си представите под формата на своите цели за
устойчиво развитие (ЦУР): край на крайната бедност, глада и болестите; намаляване на
неравенството и корупцията; прекратяване на войната; облекчаване на изменението на
климата; универсализиране на образованието — дори лесен достъп до градските паркове.
Но план, който разглежда всички проблеми като едно и също ниво на криза, без
приоритизиране, изобщо не е план, а просто рецепта за привидно действие и добри
намерения.
Тази година, 2023 г., се намираме в средата между началото на целите през 2016 г. и тяхното
хипотетично постигане през 2030 г. Вече сме на полувремето, но не сме близо до средата. Дори
генералният секретар на ООН признава, че целите са „далече от целта“.
Първо трябва да се съсредоточим върху най-ефективните решения.
Повече от 100 икономисти и няколко нобелови лауреати, работещи с мозъчния тръст
Copenhagen Consensus, са идентифицирали най-обещаващите и ефективни цели за SDG 3 .
Бихме могли, например, да елиминираме туберкулозата, която ненужно все още убива повече
от милион души всяка година, срещу допълнителни 6,2 милиарда долара годишно.
3 Sustainable Development Goals – цели на устойчивото развитие
Бихме могли да инвестираме още 5,5 милиарда долара в селскостопанска
научноизследователска и развойна дейност в страни с ниски доходи, за да увеличим добивите,
да помогнем на фермерите да произвеждат повече и потребителите да плащат по-малко,
намалявайки броя на гладните хора с повече от сто милиона годишно.
Има дузина области, в които може да се направи много за сравнително малко пари.
Бихме могли ефективно и бързо да стимулираме ученето в училищата — жизненоважно след
режима на затваряне по време на COVID — да спасим живота на майките и новородените, да
се справим с маларията, да направим държавните поръчки много по-ефективни, да подобрим
храненето, да увеличим сигурността на владението на земята, да увеличим ефекта от
търговията, да напреднем квалифицирана миграция и увеличаване на нивата на имунизация
на децата.
Тези 12 разумни и приложими политики биха могли да спасят повече от четири милиона
живота годишно и да генерират икономически ползи на стойност над един трилион долара
(основно в по-бедните страни) при разходи от 35 милиарда долара годишно за следващите
седем години.
Новият форум на ARC може да ни помогне да си представим бъдещето по положителен начин,
като подчертава способността на правилно конкуриращите се и сътрудничещи хора по света да
решават каквито и да е проблеми, пред които сме изправени, както сме правили толкова често
и често толкова ефективно в миналото.
Мислителите на ARC се събират от цял свят, за да направят точно това.
Стига паническо всяване на страх.
Можем да се съсредоточим върху това, което е наистина важно и постижимо, да инициираме и
възнаградим по-нюансирана глобална дискусия по отношение на проблемите, които винаги ще
ни сполетяват, и да очакваме с увереност един свят, по-изобилен, с повече възможности, по-
устойчив и по-обнадеждаващ.
Автори: Бьорн Ломборг (Bjorn Lomborg) и Джордан Б. Питърсън (Jordan B. Peterson)
Източник: https://nypost.com/2023/08/04/stop-the-panicked-fearmongering-if-we-want-to-make-the-world-
better/
